Европейската комисия (ЕК) обяви своите предложения за промени в Политиката на съседство на Европейския съюз. Документът е резултат от започналия в началото на годината преглед на тази политика, като в процеса се включиха европейските институции, страните-членки, много неправителствени организации.

Документът има характер на реална стратегия, която дава много по-голяма яснота за целите на Политиката на съседство и средствата, с които ще бъдат постигнати.

Оценявам като важен принос факта, че на първо място е поставено развитието на „дълбока демокрация”, с поставени ясни критерии за оценка. Това ще допринесе за повече яснота в отношенията с партньорите.

Издигането на партньорството с гражданското общество като приоритет е съществена промяна във фокуса на ЕК, която отразява позицията на Европейския парламент и показва, че урокът от събитията в Северна Африка е научен.

Дава се ясен сигнал към партньорите, че постигането на целите е обща задача, че отговорността е обща и отчетността е обща.

Идеята за годишни доклади за напредъка на съседните страни е много положителна, а в нея виждам и възможността за по-голяма роля и на Европейския парламент.

В документа виждам ясна връзка между целите на Политиката на съседство и стратегията на Европейския съюз „Европа 2020” – тази връзка може да бъде засилена още, защото за крайния успех е важно да има кохерентност в политиките.

Оценявам високо факта, че по отношение на Източните съседи - макар и скромно - в документа присъства препратка към членове 8 и 49 от Договора за Европейски съюз. Това е допълнителен стимул за тях, нова надежда, че един силен ангажимент от тяхна страна в сътрудничеството с ЕС може да доведе в перспектива и до следваща стъпка – членство.

Преди дни американският президент Обама обяви своите виждания и намерения за развитието на страните от Северна Африка. Те са много сходни с вижданията на ЕС, развивани в последните месеци и намерили ясен израз в представения днес документ. Бих направил извода, че сме успели да помогнем за ориентирането и на американската политика. Надявам се показаното от ЕС разбиране за нуждите на тези страни да бъде последвано и от изразителни резултати.

Искам да отбележа накрая, че тази нова Политика на съседство няма да успее, ако не бъде подкрепена и от страните-членки на ЕС, ако усилията на всички фактори не са насочени в една посока. Време е водещите страни-членки на ЕС да осъзнаят, че индивидуалните акции не са в интерес нито на ЕС, нито на съседите, нито на тях самите.

www.vigenin.eu
................................

Връзка към документа: http://ec.europa.eu/world/enp/pdf/com_11_303_en.pdf